Често задавани въпроси

1. Каква организация е Камарата на частните съдебни изпълнители?

Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) е създадена на 26.11.2005 г. по силата на Закона за частните съдебни изпълнители. Тя е професионална организация, в която задължително членуват всички частни съдебни изпълнители.

2. Какво представлява реформата в принудителното изпълнение?

С приемането на Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) на 10 май 2005 г. се създаде правна възможност принудителното изпълнение в България да се осъществява и от независими професионалисти. Кредиторите ще могат да избират между това дали да възложат събирането на тяхното вземане на частен или на държавен съдебен изпълнител.

3. Докъде е стигнала реформата?

След Закона за ЧСИ бяха приети и всички свързани с неговото прилагане подзаконови нормативни актове. Сформира се Камарата. Първите 85 частни съдебни изпълнители встъпиха в длъжност и започнаха дейността си.

4. Какво ще се промени за гражданите и фирмите?

Гражданите и фирмите вече могат да направят справка за действащите частни съдебни изпълнители на територията на съответния Окръжен съд в Регистъра на частните съдебни изпълнители на интернет страницата на Камарата и да изберат към кого от тях да се обърнат. На ЧСИ може да му се възложи още с образуване на изпълнителното дело да извършва всички необходими проучвания за длъжника, да определи начина на изпълнението, т.е. да избере най-подходящия способ за изпълнение и да предприеме съответните действия. От голямо значение е че призовките по изп. дела се връчват от самите частни съдебни изпълнители, което ускорява в голяма степен производството. Гражданите и фирмите могат да очакват повишена ефективност и бързина на процеса.

5. Какви са основните функции на Камарата?

KЧСИ контролира и осъществява надзор върху дейността на ЧСИ.

Следи за спазването на професионалната етика и престижа на професията.

6. Кой членува в Камарата?

В Камарата по право членуват всички частни съдебни изпълнители.

7. Какво е ЧСИ?

Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудително изпълнение на частни и публични вземания. Той е независим и при изпълнение на своите функции се ръководи само от закона. Той:

- събира вземания на физически и юридически лица, а при възлагане от Държавата- и публични вземания;

- извършва: въводи във владение на физически и юридически лица на недвижими имоти, предаване на движими вещи, изпълнителни действия срещу длъжници, които са задължени да изпълнят определено действие;

- налага обезпечителни мерки;

- по възлагане от пристъпилият към изпълнение заложен кредитор, извършва предаване на заложеното имущество, по реда на чл.35 от Закона за особените залози, във вр. с чл. 414 от Гражданско процесуалния кодекс;

- по възлагане от пристъпилият към изпълнение заложен кредитор, извършва продажба на заложено имущество по реда на Закона за особените залози или по реда на Гражданския процесуален кодекс;

- извършва запечатване на помещения, оборудване, превозни средства, по реда на чл.651 от Търговския закон.

8. Кой управлява Камарата?

Върховен орган на Камарата е Общото събрание, което се състои от всички членове. Съветът на Камарата управлява дейността й. Той се състои от 9 души и 2 резервни члена. Камарата се представлява от Председателя на Съвета.

9. Кой контролира частните изпълнители?

Съветът на камарата и Министърът на правосъдието, чрез инпектори упражняват контрол върху дейността на частните съдебни изпълнители.

Дисциплинарна комисия от 8 члена санкционира частните съдебни изпълнители за виновно неизпълнение на техните задължения по закон или устава на Камарата. Половината от членовете на Дисциплинарната комисия се посочват от Министъра на правосъдието, а другата се избират от Общото събрание на Камарата.

10. Кой финансира Камарата?

Дейността на Камарата се финансира от членския внос, който заплащат ЧСИ и от встъпителните вноски на членовете.

11. Какво могат да направят гражданите и фирмите при влязло в сила съдебно решение?

Когато разполагат с изпълнителния лист или друг акт подлежащ на изпълнение, гражданите и фирмите могат да се обърнат към частен съдебен изпълнител. Всеки частен съдебен изпълнител има район на действие, това е територията на която той може да извършва принудително изпълнение. Районът съвпада с района на съответния окръжен съд, а за София – Софийски градски съд.

На частния съдебен изпълнител може да бъде възложено да проучи имущественото състояние на длъжника, да избере способа /начина/ на изпълнение, да прави справки, да набавя документи, книжа и др, да предава и продава заложено имущество по ЗОЗ, да бъде пазач на описано имущество и др.

12. Как да открия и избера ЧСИ?

Регистърът на ЧСИ е публикуван в интернет страницата на КЧСИ на адрес: www . bcpea .org В него се съдържа пълна, точна и актуална информация за всички ЧСИ, техния район на действие и адрес на кантора.

13. Какви права имат гражданите и фирмите?

Гражданите и фирмите имат право на достъп до съдебно изпълнение. ЧСИ е длъжен да пристъпва към изпълнение по молба на заинтересовани лица, като не може да отказва, освен в предвидени от закона случаи.

ЧСИ има и задължение за пазене на професионална тайна. Той не може да разкрива, нито да ползва за свое или за чуждо облагодетелстване информация, станала му известна при изпълнение на професионалните му задължения.

14. Как могат да се оплачат от ЧСИ?

Гражданите и фирмите могат да се оплачат от действията на ЧСИ като подават жалба или напишат писмо до Министъра на правосъдието или до Съвета на Камарата.

ЧСИ носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение, като законът предвижда редица различни по тежест наказания от порицание до лишаване от правоспособност за срок от 5 години.

ЧСИ носи и имуществена отговорност. Ако при изпълнение на своята дейност виновно е причинил вреди в резултат на неправомерно поведение, то той отговаря с имуществото си. За целта ЧСИ сключва задължителна застраховка за професионална отговорност.

15. Какви мерки предприема Камарата при сигнали срещу ЧСИ?

При сигнал за нарушение или оплакване от страна на граждани и фирми, Съветът на Камарата разглежда случая и преценява има ли основания за образуване на дисциплинарно производство. Ако основания са налице, се уведомява председателят на Дисциплинарната комисия, който определя дисциплинарен състав за разглеждане на дисциплинарното дело. В срок от един месец се постановява мотивирано решение.